За мен истинският ни глас е този глас, който живее във всеки от нас, но е заглушен от многото шумове в и извън нас. Може да го наречем гласа на Интуицията, на Душата, на Висшия Аз или с други думи гласа на нашето истинско Аз. Убеден съм, че само този глас може да ни направи истински щастливи, защото само той познава какво е истинско щастие. Свикнали сме да слушаме и да се подчиняваме, осъзнато или не, на гласа на егото ни, който е компилация от всички външни шумове, до които някога сме се докоснали. Егото ни и външния свят (всеки извън нас, извън истинския ни Аз) с всичките си възможни механизми за влияние и манипулация под всякаква форма могат да претендират, че знаят какво е щастие и как да го постигнат най-добре. Но светът навън е абсолютното доказателство за тоталния им провал. Провал на хора, които слушат други хора, които от своя страна преди това са слушали всеки, но не и себе си. Можем добре да си представим как една лудост се предава по веригата. Нека да я умножим по милиони, ако не и по милиарди. И ето как до нас достигат безброй много идеи, които не са наши, с които вероятно не сме съгласни, но сме взели „назаем” от външния свят и всекидневно ползваме. Не ни прави впечатление, защото всеки го прави. Но защо трябва да бъдем и ние „всеки”? Не можем ли просто да бъдем този Аз, който сме ние всъщност, но най-вероятно не познаваме? А защо да не го срещнем, да се запознаем с него още сега? Как да заглушим шума в и извън нас и да чуем истинския си глас? Всеки от нас е потърпевш на два основни шума – този отвън и този в главата ни. Докато с първия можем да справим сравнително лесно, то с втория ни е необходимо значително майсторство. (Почти) винаги можем да избягаме от шума навън, да се скрием от хората, с които не искаме да общуваме, да избегнем една или друга ситуация. Но по отношение на гласовете, които крещят в нас, е трудно да намерим решение. Потискането им с различни средства и методи като медикаменти, алкохол, наркотици, храна, забавления или още по-силен външен шум (който да заглуши вътрешния) могат да дадат съвсем краткотрайни резултати, но не са решение. Защо изглежда е толкова трудно да натиснем бутона „mute” на всички паразитни шумове в и извън нас и да чуем истинския си глас? Вярвам, че всеки от нас носи светлина в себе си, независимо дали го осъзнава или не. Когато пристигнем на този свят, ние сме светлина – съзнанието ни е единно с всеки и всичко. Ако сме малко по-сетивни, може да го видим и почувстваме при срещата ни с новородени. Съзнанието им е все още чисто и те тепърва започват да трупат опитност в света на противоположностите. И така с течение на годините от едно невинно и единно съзнание се формира едно фрагментирано и изпълнено с противоположности съзнание. Как става това? Максимата „разделяй и владей” важи с пълна сила в менталния свят. Всички забрани, заплахи, наказания, идеята за добро и зло, красиво и грозно, правилно и грешно са оставили своя шум вътре в нас. Шум, който не е наш, но ние го възприемаме като такъв. Това се е превърнало в навик, докато в един момент сме забравили напълно за истинския си глас и сме приели шума за такъв. До кога да продължава това? Колко дълго още трябва да слушаме всеки и всичко, но не и себе си? Отговорът е прост – докато настъпи момента, когато се сме готови на промяна. А не е ли настъпил вече този момент? Не сме ли готови да изтрием този ненужен шум от съзнанието си, който скрива истинския ни глас? Звучи лесно и честно казано не е и трудно за осъществяване. Изисква се само малко воля и постоянство. Всичко започва с намерението. Да формулираме намерение в съзнанието си е еквивалентно на това да зададем крайната дестинация на GPS-а на автомобила си. Може и да не стигнем никога до крайната точка. Всичко зависи от нас – как ще управляваме автомобила си, какъв ще е трафикът, дали няма да има затворени улици или просто по някое време няма да решим, че ни се прави нещо друго и да сменим посоката. Тук идва и вторият важен момент – фокусът. Да поддържаме намерението си фокусирано – да не се разсейваме от всякакви външни фактори докато не стигнем до крайната дестинация. И така, в компанията на новите ни дай-добри приятели - Намерение и Фокус, се впускаме в приключението, наречено „ В търсене на истинския ни глас”. От нас, само нас и от никой друг не зависи колко лесен, кратък или пък не, ще бъде пътят ни дотам. Рано или късно, винаги ще стигнем до крайната дестинация. Но защо да чакаме подаръците да дойдат, след като можем да си ги вземем още сега и да ги имаме всеки всеки следващ ден до безкрая? Намирайки вътрешния си глас, е вероятно най-големият подарък, който можем да си направим. Защото следвайки неговите повели, всеки миг се превръща в миг на радост, единение и хармония. Как да общуваме с Намерение и Фокус? Отговорът е отново прост – както с всички наши добри приятели – с любов, доверие и търпение. Нека помолим Намерение да ни помогне да чуем истинския си глас, а с помощта на Фокус - да го задържим, колкото е възможно по-дълго. Толкова просто е. Затова нека изразим намерението си да открием истинския си глас, да задържим това намерение, фокусирано, възможно най-дълго. И може би още в този миг ще разпознаем гласа отвътре, който е бил потискан толкова дълго време и който с радост ни приветства, готов да ни разкрие истинското ни призвание – това да бъдем щастливи. И за да бъде купонът истински, би било прекрасна идея да повикаме още двама други приятели – Любов и Признание (известен още и като Благодарност). С тяхна помощ, вече успехът ни е гарантиран. Възниква въпросът – как да извикаме Любов и Признание (с прякор Благодарност)? Ако не се получи автоматично, винаги може да си спомним за мигове в живота ни, когато сме се чувствали благодарни и изпълнени с любов. След като се настроим на тази честота, се опитваме да задържим това усещане максимално дълго (без да има никакво напрежение). И така, нека да обобщим: 1. Изразяваме намерението си да открием истинския си глас. 2. Задържаме това намерение фокусирано (без никакво насилие). 3. Извикваме в съзнанието си усещането за любов и признателност към цялата Вселена. 4. Опитваме се да останем в това състояние толкова дълго, колкото ни е приятно. В началото може би ще е полезно да обърнем специално внимание на всяка една от 4-те точки, но в един по-късен етап след известна практика те ще се случват почти мигновено и едновременно. Общата продължителност на тази практика/техника/медитация (както искате я наричайте), може да бъде 1,2, 5 минути или повече. Важното е да не се разсейваме и да ни е приятно, докато я правим. Единственият ни ориентир за това дали се „справяме” е да ни носи усещане за радост и мир. Разтворени в това блаженo състояние, с времето (а може и още веднага), ще започнем да долавяме едно невидимо присъствие вътре в нас. То може да ни заговори, а може и да остане само като усещане. Възможно е да видим някакви картини или дори да усетим някакъв аромат. Начините за комуникация на вътрешния ни Аз са много и разнообразни. Той може и използва всички възможни средства и канали (нашите сетива) за връзка с външния ни Аз. Затова нека не се изненадваме по какъв начин посланията му ще пристигнат. Трябва само да останем бдителни и да чакаме чудесата да се случат. В началото е повече от нормално да се разсейваме от какви ли не паразитни мисли и шумове и да тръгваме след тях. Винаги, когато това се случи, нека възможно най-бързо (отново без стрес или чувство за вина) да се върнем обратно към „мисията” си за момента – намерение + фокус + усещане за любов и благодарност. Изисква се време и търпение, докато изкореним старите навици. А те се изкореняват от само себе си, когато пребиваме в състояние на единство с нашия истински Аз. Затова е хубаво да правим чести повторения на тази практика, поне докато установим трайна връзка с истинския ни Аз. (Няма правила. Може да е веднъж или два пъти дневно. Може дори и на по-чести интервали. Въпрос на вътрешна потребност.) Постигайки това, нещата ще започнат да се случват много лесно, бързо и естествено, без усилия и напрежение. Бидейки едно с вътрешния ни водач, вслушвайки се в неговия глас, е подарък, който ние всички заслужаваме. Приятно пътуване! Sunfloro P.S. Напълно наясно съм, че темата е прекалено обширна и са изписани десетки, ако не и стотици хиляди книги по въпроса. Съществуват и безброй много техники, които подпомагат процеса. Надявам се се написаното по-горе да е било от полза за някого, защото за мен определено беше (и все още е).